Acts 13

ПЪРВОТО ПЪТУВАНЕ НА ПАВЕЛ

( 13:1—14:28 )

Изпращането на апостолите Савел и Варнава

1 a  А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.

2 b  И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.

3 c  Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4 d  И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.

5 e  И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

6 f  И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 g  Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

9 h  Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:

10 i  О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?

11 j  И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Проповедта в Антиохия Писидийска

13 k  А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.

14 l  А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 m  И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

16 n  Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 o  Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

18 p  И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 q  И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 r  След това им даваше съдии до пророк Самуил.

21 s  После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 t  И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

23 u  От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус,

24 v  след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ.

25 w  И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате ; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.

26 x  Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.

27 y  Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

28 z  Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.

29 aa  И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

30 ab  Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 ac  И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.

32 ad  И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

33 ae  че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: „Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих.“

34 af  А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам
верните милости, обещани на Давид.“

35 ag  Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“

36 ah  Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.

37 ai  А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.

38 aj  И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;

39 ak  и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 al  Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: 41 am  „Погледнете, презрители, изумете се и погинете
13:41 От гр. изчезнете
;
защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни,
дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“

42Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

43 ao  И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

44На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.

45 ap  А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

46 aq  Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 ar  Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“

48 as  И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.

50 at  А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.

51 au  А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

52 av  А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
Copyright information for BulProtRev