Hebrews 6

1 a  Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 b  учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 c  И това ще направим, ако Бог позволи.

4 d  Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

5 e  и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век,

6 f  а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 g  но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

10 h  Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 i  И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

12 j  да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.

Божието обещание е надеждно

13 k  Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

14 l  „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

15 m  И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.

16 n  Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

17 o  така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 p  така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 q  която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

20 r  където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
Copyright information for BulProtRev