Isaiah 64

1 a  О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл,
да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 както когато огън изгаря храстите
и огън прави водата да ври,
за да стане името Ти познато на противниците Ти
и да потреперят народите от присъствието Ти,
3 b  когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме!
О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 c  Защото от древността не се е чуло,
до уши не е стигнало,
око не е видяло друг бог, освен Тебе,
да е извършил такива дела за онези, които го чакат.
5 d  Посрещаш с благост този, който радостно върши правда,
дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти;
ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме;
но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим.
6 e  Защото всички станахме като човек нечист
и цялата ни правда е като омърсена дреха;
ние всички вехнем като лист
и нашите беззакония ни завличат като вятър.
7 f  И няма човек, който да призовава името Ти,
който да се пробуди, за да се хване за Тебе;
защото Ти си скрил лицето Си от нас
и си ни стопил поради беззаконията ни.
8 g  Но сега,  Господи , Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – грънчарят ни;
и всички сме дело на Твоята ръка.
9 h  Недей се гневи силно,  Господи ,
недей помни вечно беззаконието;
ето, погледни, молим Ти се,
че ние всички сме Твой народ.
10 i  Твоите святи градове запустяха;
Сион запустя, Йерусалим е опустошен.
11 j  Нашият свят и красив дом,
където бащите ни Те славословеха,
беше изгорен с огън;
и всичките ни скъпи неща запустяха.
12 k  Пред вид на това ще се въздържиш ли,  Господи ?
Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
Copyright information for BulProtRev