Jeremiah 4

1 a  Ако се върнеш, Израилю,
казва  Господ , ако се върнеш към Мен
и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми,
и не бъдеш непостоянен,
2 b  и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на  Господа !,
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3 c  Защото така казва  Господ
на Юдовите и йерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4 d  Обрежете се на  Господа
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители йерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне така, че да няма кой да я угаси,
поради злото на делата ви.

Пророчество за падението на Юдея

5 e  Възвестете на Юдея
и прогласете на Йерусалим, като кажете:
Затръбете по земята;
извикайте високо и кажете:
Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
6 f  Издигнете знаме към Сион;
бягайте, не се спирайте;
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7 g  Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна,
излезе от мястото си, за да запусти земята ти
и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.
8 h  Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост  Господня не се отвърна от нас.
9 В онзи ден, казва  Господ ,
разумът на царя ще се изгуби,
както и разумът
4:9 От евр. сърцето.
на първенците,
свещениците ще се смутят
и пророците ще се ужасят.
10 j  Тогава казах: О, Господи  Йехова !
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим,
като си казал: Мир ще имате;
когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.
11 k  В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим:
От голите височини на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на народа Ми –
не за да отвее, нито да очисти.
12 l  Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен;
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13 m  Ето, като облак ще се издигне
и колесниците му – като вихрушка;
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14 n  Йерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
15 o  Защото глас известява от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:
16 p  Обявете на народите,
ето, прогласете относно Йерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и издават вика си против Юдейските градове.
17 q  Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.
18 r  Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това;
това е плодът на твоето нечестие;
наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти.
19 s  Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбочините на сърцето ми;
сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча,
защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.
20 t  Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава;
внезапно се развалиха шатрите ми
и завесите ми – в един миг.
21 Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22 u  Защото Моят народ е безумен,
не Ме познават;
глупави деца са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23 v  Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна;
към небето – и нямаше светлината му.
24 w  Погледнах към планините и, ето – трепереха,
и всички хълмове се тресяха.
25 x  Погледнах и, ето – нямаше човек,
и всички небесни птици бяха избягали.
26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на  Господа
и от Неговия пламенен гняв.
27 y  Защото така казва  Господ :
Цялата страна ще запустее;
но съвършено изтребление няма да нанеса.
28 z  Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи;
защото Аз изговорих това, Аз го намислих,
не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.
29 От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне;
ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и няма да има човек да живее в тях.
30 aa  А ти, запустяла, какво ще правиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да боядисаш очите си,
напразно ще се украсиш;
любовниците ти ще те презрат,
ще търсят да отнемат живота ти.
31 ab  Защото чух глас като на жена, когато ражда,
болките като на онази, която ражда първородното си,
гласа на сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.
Copyright information for BulProtRev