Job 14

Призивът на Йов към Бога

1 a  Човекът, роден от жена, е кратковременен
и пълен със смущение.
2 b  Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се държи.
3 c  И върху такъв ли отваряш очите Си
и ме караш на съд с Тебе?
4 d  Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 e  Тъй като дните му са определени
и броят на месеците му е в Теб,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 f  отвърни погледа Си от него, за да си почине,
докато като наемник доизкара деня си.
7 g  Защото за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще поникне
и че издънката му няма да изчезне,
8 даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9 понеже от дъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда.
Да! Човек издъхва и къде е той?
11 Както водите чезнат в морето
и реката престава и пресъхва,
12 h  така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, те няма да се събудят
и няма да станат от съня си.
13 О, да ме беше скрил Ти в преизподнята,
да ме беше покрил, докато премине гневът Ти,
да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!
14 i  Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15 j  Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 k  А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17 l  Престъплението ми е запечатано във вързоп
и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината, като пада, се унищожава
и скалата се премества от мястото си;
19 както водите изтриват камъните
и наводненията им завличат пръстта от земята,
така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш винаги над него и той прехожда;
изменяш лицето му и го отпращаш.
21 m  Синовете му достигат до почитание, а той не знае;
и са свалени, а той не забелязва това за тях;
22 знае само, че плътта му е за него в болки
и душата му е за него в жалеене.
Copyright information for BulProtRev