Job 7

1 a  Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3 b  така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4 c  Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5 d  Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.

Молитва на Йов към Бога

6 e  Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 f  Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 g  Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9 h  Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята
7:9 От евр. шеол , т.е. гроб, яма, ад. И така в цялата книга Йов.
няма да възлезе пак;
10 j  няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11 k  Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13 l  Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16 m  Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 n  Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20 o  Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Copyright information for BulProtRev