Judges 21

Запазване на Вениаминовото племе

1 a  А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 b  Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 И казаха: Защо  Господи , Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?

4 c  А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 d  Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при  Господа ? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при  Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.

7 Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в  Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 e  Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при  Господа ? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 f  Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 g  И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 h  А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 i  Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 j  И народът се смили над Вениамин, защото  Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.

18 k  Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 Затова, тъй като всяка година става празник на  Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 l  и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 m  И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 n  В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.
Copyright information for BulProtRev