Malachi 1

Трудно е да се определи времето на написването на книгата на пророк Малахия. Приема се, че той е съвременник на Неемия и Ездра, така че написването ѝ може да се отнесе към периода 460 – 433 г. пр. Хр. Не се знае също дали името Малахия е собствено име или нарицателно съществително име (Малеахи от 1:1 може да се преведе като „моят ангел или вестител“). След изграждането на Йерусалимския храм, за което били насърчени от пророците Агей и Захария, евреите преживяват период на разочарование и обезверяване: животът им протича сред враждебно настроени народи, към това се прибавят и природни бедствия – суша и глад. Основните теми на книгата са осъждане греховете на свещениците и народа, Божията неизменима любов и Неговото благословение на праведните. Книгата свързва Стария с Новия Завет чрез пророчеството за Йоан Кръстител (Марк 1:2-4) и подготвя народа за идването на Месия. Книгата говори и за последните времена, предричайки настъпването на „Господния ден“.

Божията любов към Израил

1 Господнето слово, изявено на Малахия за Израил: 2 a  Аз ви възлюбих, казва Господ;
а вие казвате: По какво се вижда, че си ни възлюбил?
Не беше ли Исав брат на Яков? – казва Господ;
но Аз възлюбих Яков,
3 b  а Исав намразих
и направих горите му да запустеят
и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.
4 И ако Едом каже: Ние станахме бедни,
но ще съградим отново запустелите места,
то така казва Господ на Силите:
Те ще съградят, но Аз ще съборя;
и ще се нарекат нечестива страна
и народ, против който Господ негодува винаги.
5 c  Очите ви ще видят това и ще кажете:
Господ е велик и отвъд Израилевите предели.

Греховете на свещениците

6 d  Син почита баща си
и слуга – господаря си;
и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен?
И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? –
казва Господ на Силите на вас,
свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
7 e  Принасяте осквернен хляб на жертвеника Ми.
Но вие казвате: С какво Те осквернихме?
С това, че казвате:
Трапезата Господня е за презиране.
8 f  Когато принесете сляпо животно за жертва, казвате, че не било лошо.
И когато принесете куцо или болно, пак не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
ще бъде ли благоразположен към тебе,
ще те приеме ли? –
казва Господ на Силите.
9 g  И сега, помолете се на Бога, за да се смили над нас;
понеже това зло е ставало чрез вас,
ще ви приеме ли? –
казва Господ на Силите.
10 h  Дано някой от вас да затвори вратата на храма,
за да не палите огън на жертвеника Ми напразно!
Аз не благоволя към вас,
казва Господ на Силите,
нито ще приема принос от ръката ви.
11 i  Защото от изгрева на слънцето до залеза му
името Ми ще бъде велико между народите
и на всяко място ще се принася на името Ми тамян
и чист принос.
Защото Моето име ще бъде велико между народите,
казва Господ на Силите;
12 j  но вие го осквернявате, като казвате:
Трапезата Господня е скверна
и това, което тя ни доставя, ястието от нея, е за презиране.
13 k  Казвате още: Ето, каква досада е тя!
И я презирате, казва Господ на Силите,
като докарвате грабнатото, куцото и болното.
Такъв принос като принасяте,
да го приема ли от ръцете ви? – казва Господ.
14 l  Затова проклет да бъде измамникът,
който, като има в стадото си мъжко
и прави оброк, жертва на Господа нещо с недостатък;
защото Аз съм велик Цар,
казва Господ на Силите,
и името Ми е страшно между народите.
Copyright information for BulProtRev