Romans 4

Примерът на Авраам

1 a  И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

2 b  Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 c  Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“

4 d  А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата ;

5 а на този, който не върши дела , а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: 7 e  „Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“

9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“

10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

11 f  И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,

12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.

Вярата в Божието обещание

13 g  Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.

14 h  Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;

15 i  понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.

16 j  Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

17 k  (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 l  Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

19 m  Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,

21 n  уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22 Затова му се вмени за правда.

23 o  Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24 p  но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

25 q  Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Copyright information for BulProtRev