Exodus 16

Манната и пъдпъдъците

1 ^a Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

2 ^b А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

3 ^c Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

4 ^d Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 ^e А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 ^f И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

7 ^g а на сутринта ще видите славата на Господа , понеже Той чу ропота ви против Господа . Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

8 ^h Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа .

9 ⁱ Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа , защото Той чу ропота ви.

10 ^j А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

11 И Господ каза на Моисей:

12 ^k Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ , вашият Бог.

13 ^l И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 ^m След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 ⁿ Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 ^o Ето какво заповядва Господ : Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор ▼

▼ 16:16 1 гомор е 2,3 литра.

на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

18 ^q А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.

21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

23 ^r А той им каза: Това е, както каза Господ . Утре е събота, свята почивка на Господа ; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

24 ^s И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа ; днес няма да го намерите на полето.

26 ^t Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 ^u Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

31 ^v А Израилевият дом нарече тази храна манна ▼

▼ 16:31 Т.е. Какво е това? Вж ст. 15.

; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ : Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33 ^x Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа , за да се пази за бъдещите ви поколения.

34 ^y И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

35 ^z И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 А гоморът е една десета от ефата.